Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.06 16:20 - Какво да (не) правите, ако ваксите станат задължителни
Автор: harisons Категория: Регионални   
Прочетен: 1959 Коментари: 0 Гласове:
22


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Трябва ли да вярваме, когато четем или слушаме уверенията им, че „на този етап“ дори не обмисляли експерименталните ковид „ваксини“ да станат задължителни? Аз не им вярвам и ще обясня защо. Първо, защото редовно се доказват като лъжци, пък и не те взимат решението. Имат си господари, от които ще зависи дали тези „ваксини“ да станат задължителни поне за определени групи в обществото.

Второ, същите тези, които реално биха взели решението, контролират не само министрите, но и медиите. А всички масмедии — „сякаш са се наговорили“ — реват на умряло, че доброволната ваксинация в България се е провалила. Някои от тях пък още отсега открехват прозореца на Овертон за задължителни ваксинации у нас, като отрано инжектират идеята в общественото мисловно пространство.

Трето, новият здравен министър Кацаров не е много по-читав от Ботокса и няма да се поколебае за кой ли път да се отрече от неща, които е отстоявал доскоро. Вижте например това за дискриминацията на неваксинирани. Макар да знае, че дискриминира, в известен смисъл той вече дискриминира в полза на господарите си — и не показва да има проблем с това.

Каквото му кажат отгоре да направи, Кацаров ще го направи. Това от един момент нататък може би ще включва и задължителни експерименталки поне за определени професии. Може би единствената му „свобода за действие“ ще бъде КАК ТОЧНО да го направи.

И все пак нека завърша уводните думи с успокоението,
че наистина „на този етап“ задължителните ковид „ваксини“ са само една хипотетична ситуация. Това обаче не означава, че тя трябва да бъде подценявана. Не и когато знаем какво се готви в някои щати на Америка, а вече се и осъществява в Германия и другаде. Не и когато точно българите сме на челните места по отказ от тези „ваксини“, за които вече няма и наночастица съмнение, че са ПРИВИДНА САМОЦЕЛ на политиката и задкулисието, нямаща нищо общо с „грижа за хората“.


Няма самоцел обаче, когато обръщам внимание на вече случващото се в някои американски щати и някои области на немската федерация. Всъщност това е свързано с първия ми практичен съвет. А именно: не се поддавайте на самозаблудата, че само защото според вашето правно съзнание е юридически абсурдно едни ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИ ваксини в трета фаза на изпитанията да бъдат задължителни те няма да станат задължителни.

Същото важи и за юридическия абсурд, че ваксинационните сертификати и/или паспорти са първата голяма стъпка към сегрегация — както беше отбелязано с други думи и с други аргументи в сайта на Стойчо Кацаров. Видяхме неотдавна обаче, че въпреки ясното съзнание как тези документи водят до поне тройна дискриминация, въпросният здравен министър няма никакъв проблем да съучаства в тяхното узаконяване. Но да не се повтарям за „нравствените качества“ на тази прогресивно опротивяваща ми особа.

Българската ситуация е по-особена и това позволява оптимизъм
Не е едно и също дали ще дискриминираш малцинство от 30% (колкото по груби и неофициални статистики са „антиваксърите“ в Германия) или мнозинство от 70% (колкото са „антиваксърите“ в България, сиреч отказващите да бъдат лабораторни мишки). Според мен някой ще си направи криви сметки без кръчмаря, ако се излъже, че щом българите масово носят маски в столичния обществен транспорт, понеже е „задължително“, биха приели масово и „ваксината“, ако също стане „задължителна“. Защо мисля така?

Първо, както е известно, София не е България. Второ, маските не са експерименталните ваксини. При редки обстоятелства и аз нося маска под носа и устата, колкото да виси на ушите ми — за си спестя спорове, от които почти всички сме уморени. Но това няма нищо общо с експерименталните наноплатформи или векторните смъртоноски — борбата срещу тях (ще) е „на живот и смърт“ — и съм убеден, че изобщо не съм единствен в страната с такива или с доста сходни нагласи.

image

Всъщност имам всички основания да вярвам и да правя рационални изводи, че опитите за налагане на „задължителни“ ваксини ще завършат с още по-унизителен и пълен провал у нас, отколкото опитите им за налагане на „доброволен“ принцип. Вече засегнах, че процентното изражение на обществените нагласи е диаметрално противоположно между страни като България и Германия. Но още по-добрата новина, която нося, е, че спасението от хипотетично „задължителните“ ковид експерименталки може да е несравнимо по-лесно от спасението на децата от невротоксичните бъркочи в имунизационния календар.

Ето какво имам предвид
Когато не един и два пъти съм писал или говорил на тема „Как да спасите детето си от задължителните ваксини“, винаги трябваше да се съобразявам с обстоятелството, че става дума именно за деца, които имат по-особено място в обществото и съответните по-особени занимания. Децата не работят, дори не кандидатстват за работа, а до определена възраст (без да е стереотип) и не пазаруват. Ако им трябват нещо като „ваксинационни сертификати“, те са само за детската градина и/или училището.

При децата вече има (полу)законен начин техните родители да бъдат изнудвани, ако не са убедени в „ползите“ на ваксините. Задължението на малките да ходят на училище прави ситуацията доста сложна. Ето защо къде завоалирано, къде в прав текст съм съветвал родителите „антиваксъри“ да си издействат документално оформяне на нужните документи, без обаче ваксините реално да са поставени.

Хипотетичната ситуация, при която възрастните ще са задължени да показват ваксинационен сертификат или паспорт, за да кандидатстват или да останат на работа, или пък за влизане в магазини, според мен изисква различен подход. Осигуряването на документ за ваксинационен статус е редно да бъде последната, крайната стъпка, само ако вече всички други варианти са изчерпани. И тук, както обикновено, не давам универсален съвет, затова от него изключвам например желаещите да пътуват в чужбина.

Причините да предлагам по-различен подход
Твърди се, че търсенето определяло предлагането. Това даже било маркетингов, пазарен закон. Ако има търсене на фиктивни ваксинационни сертификати, ще има и лекари, които ще ги предлагат — под сурдинка и срещу заплащане. Вече се прави в щата Калифорния, прави се и в България, а ако се стигне до опити за натрапване на „ваксините“, ще стане особено търсена услуга.

С други думи, ако експерименталките станат задължителни, това ще увеличи корупцията. Само завършен идиот може да се залъгва в противното. И само политически нагляр би ни увещавал, че ще се бори срещу тази корупция, след като самият той чрез корумпирано, аморално налагане на извращение е допринесъл за появата на метастази.

Искам да бъда правилно разбран. Ако хипотетично ножът опре до кокала, аз също ще се погрижа да си набавя фиктивен ваксинационен сертификат. Аналогично, преди години се възползвах от лекарската корупция, за да си издействам освобождение от задължителната казарма. Даже бих казал без преувеличение, че по-скоро бих постъпил в армията, отколкото да си инжектирам произволна душегубка.

Просто купуването на сертификат/паспорт ще бъде нещо, което бих отлагал до последно
Не само защото по принципни съображения не искам да допринасям за увеличаването на корупционни практики — освен ако не трябва да избирам между две злини. Не бих препоръчал на никого, ако тези инжекции се налагат репресивно, веднага да съучаства във фиктивното увеличаване на броя „ваксинирани“, защото това още повече ще изкриви статистиките за съотношението между набодените и нежелаещите да са лабораторни мишки. А мракобесниците може да се заблудят, че „задължението“ е свършило работа — и да продължат със следващите крачки на псевдомедицинския фашизъм.

Последното ще се отрази по-тежко на съгражданите ни, които не могат да си намерят „правилния човек“, продаващ такива фиктивни документи. Ще се отрази лошо и на тези, които дори да имат такъв човек, няма да могат да си позволят неговите „услуги“. Ако избързаме с набавянето на фиктивни документи, бихме съучаствали в тяхната още по-жестока маргинализация и/или сегрегация. Смятам, че и в такава съвсем крайна хипотетична ситуация не е редно да бъдем завършени егоисти, като мислим само за себе си.

Има по-лесни, по-евтини, по-практични и по-перспективни начини!
Тези начини, както казах, ги няма при проблема с детските ваксини. Но ги има и ще ги има в хипотетичната ситуация със задължителните ковид експерименталки. Не са универсални, но до голяма степен са общовалидни и… всъщност ще са трудни само за най-страхливите да отстояват границите си.

Нека започна с това, че категорично отхвърлям небивалици като тези,5 които често и скоротечно пъплят из социалните мрежи. Обобщено, някои си фантазират, че могат просто да поискат от медика, поставящ „ваксината“, да му даде „гаранции“, че няма да има странични ефекти, след което да „хвърли микрофона“ с победоносно изражение. Или онова, че само защото експерименталките били разработвани с помощта на тъкани от абортирани човешки ембриони, това по някакъв чудодеен начин не ги правело реално задължителни.

Харесва ви или не, това са глупости на търкалета и колкото по-рано човек го разбере, толкова по-скоро може да ангажира интелекта и волята си с реалните и работещи начини. А съдейки по тенденцията в други държави, не е трудно да се прогнозира, че и у нас първите на прицел за задължителна „ваксинация“ ще бъдат: лекарите и медицинските сестри, преподавателите в училищата и университетите, военнослужещите и др.

Донякъде иронично,

именно тези професии са едни от най-дефицитните в България!
Има остър недостиг на лекари. Това е известно. Дори скандално известно е, че проблемът с дефицита, подценяването и натоварването на медицинските сестри е още по-сериозен.

С всяка следваща година става по-тъжна картинката и с учителите. Особено тези в основните и средните училища. И тяхната средна възраст, както и на джипитата, не загатва за скорошно обновяване на кадрите.

Всеизвестно е, че желаещите за военна служба отдавна са под санитарния минимум. Проблемът е толкова сериозен, че поне веднъж на година от 2016-а насам някои си мечтаят за връщане на наборното робство. В същото време военните съдилища са принудени да издават крайно снизходителни административни наказания и присъди на прегрешилите войници и офицери, за да не пращат безценните кадри в пандиза.6

Твърдят: „Няма незаменими хора“
Политиците много искат да вярваме в това. Същото искат и ръководителите на корпорации и по-малки фирми. Но наистина ли бизнес моделът на McDonald’s е приложим навсякъде? Нима е общовалидно, че служителите на всяка фирма могат да се сменят като носни кърпички, както споменатата верига за боклучава храна прави със своите нискоквалифицирани продавачи на сандвичи?

Естествено, че не. Както казах, има остър дефицит на кадри за редица професии. И колкото по-висок ценз и/или натрупан професионален опит е нужен за мястото, толкова по-дефицитни са хората.

Ако следите мисълта ми, вече се досещате какво следва. Достатъчно е например само медицинските сестри (които не са толкова зомбирани за „ваксините“, колкото лекарите) и учителите да кажат НЕ на задължителната ваксинация, за да помогнат и на себе си, и на цялото общество! Могат да са сигурни, че няма да изгубят нищо, със сигурност няма да изгубят работата си.

Напротив, само могат да спечелят. Ако се осмелят да спечелят тази битка, ще спечелят и цялата война. Защото тук говорим за дълга война. Ваксинационните сертификати или паспорти са само част от завоевателния поход на тираните срещу индивидуалната свобода.7

И обратно, ако тази битка бъде изгубена заради малодушие и отказ от влизане в конфликт, когато е крайно необходим и ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН, това ще означава, че тираните, колективистите, мракобесниците ще се чувстват свободни да направят следващото си нахлуване в чуждо лично пространство и следващото си щурмуване на индивидуалната човешка воля. И така, и все така, докато в един момент на хората ще им писне. Но тогава вече може спечелването дори на малки битки да изисква сериозни усилия и жертви.

Впрочем, като дадох пример с медицинските сестри и учителите, това съвсем не трябва да се разбира, че товаря само тях с необходимостта от определени действия или с някакви специални отговорности. Важи и за други професии. Даже бих казал, че лесно заменимите хора в България по модела на McDonald’s са едно статистически пренебрежимо малцинство.

И ако някой не е съгласен с мен, може би е редно да се замисли дали е наясно със собствената си стойност и с условията и обстоятелствата във фирмата, за която работи. Предвиждам евентуални проблеми само за служителите в българските офиси на чуждестранни корпорации. Но дори там, ако служителят си тежи на мястото, ще има лостове за преговори (ако не и за „извиване на ръце“).

Тиранчетата ги очаква най-унизителният провал досега,
ако си позволят да натрапват експерименталките чрез задължение. По причините, които посочих до това място. И с надеждата, но и с трезвото, добре осведомено очакване, че поне медицинските сестри ще дадат як отпор. А дори те са достатъчно „малко“ камъче, което може да обърне каруцата на псевдомедицинския фашизъм.

Възможно е обаче да се стигне и до тотален разгром на мракобесието. Това ще се случи, ако опитат да прокарат в България онова, което вече пуска корени в Германия… Изискването да показваш актуална „диагноза“ от PCR тест или ваксинационен сертификат, за да влизаш в магазините.

Но по този въпрос ще пиша отделно, ако опитат да го импортират и у нас. Доколкото изобщо е необходимо, защото всеки може да се досети какво ще се случи с тези бизнеси, ако изгонят над 70% от българите. Имам готовност в отделна публикация да пиша и какво (не) трябва да се прави, ако наглостта достигне кулминацията: да се изисква доказателство за ваксинация преди използването на обществени, държавни услуги.

Тук накратко: Ако една държава не ми доставя услугите, за които плащам с данъци, такси и специални осигуровки и застраховки, а ги обвързва и с още изисквания, това НЕ е моята държава, а вражеска държава. Със съответното отношение към основанията да се плащат данъци и да се води открита война срещу узурпаторите. На живот и смърт! А в България при една такава хипотетична ситуация наистина предвиждам война.

Ако се съди по собствените им оплаквания, боят на няколко медицински фашисти се разминал на косъм. Ако се вярва на жалбите им в медиите, засега се „радват“ само на телефонни и SMS заплахи. Направят ли „ваксините“ задължителни обаче, няма да им се размине пердахът. Убеден съм, че ще се намерят люти балканджии, които да им го осигурят като нежелана, но задължителна „ваксина“.

Ще опитат собственото си „лекарство“!

Току виж се наложило да си правят и трета НСО, за да ги пази от обществото, за което уж са загрижени и за здравето на което уж са се разработили.

Иван Стаменов
22.06.2021 г.

https://www.otizvora.com/2021/06/13655/kakvo-da-ne-pravite-ako-vaksite-stanat-zadulzhitelni/comment-page-2/#comment-45153



Гласувай:
24
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: harisons
Категория: Регионални
Прочетен: 535029
Постинги: 218
Коментари: 360
Гласове: 4889
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930