Постинг
12.01.2020 17:07 -
Симулация и симулакрум – матрицата, в която живеем
Ще започна тази статия с въпрос към по-наблюдателните. Сещате ли се как се казва книгата, в която Нео от филма „Матрицата” си държи програмите? Не! Въпросната книга е „Симулация и симулакрум” написана от френския философ и социолог Жан Бодрияр. Мислите, че избора на точно тази книга е случаен. Не и ако сте запознати с идеята на тази книга – матричната природа на света, в който живеем.
Следвайки развитието на цивилизацията, разширяването на научните и информационни рамки на нашето общество, общуването между хората се развива постоянно. Напълно ясно е, че се променя поне формата на предаване на информация между субектите и въпросът, който все още не е обсъден, е: променя ли се поне мъничко съдържанието.
Може уверено да твърдим, че съвременната информационна реалност е пълна с фантоми, че “развенчаването” на табутата на някои области от нашия живот с цел отваряне очите на обществото доведе до емоционално, енергийно изхабяване на тези отношения и създаденият образ веднага престана да съответства на действителността, която той следва да отразява. Подобно “опустошаване на отразяваната действителност” и построяването на отражения на тези отражения (и без това вече “празни” и несъответстващи на нищо) са едни от най-ярките характеристики на настъпилия информационен век. Това е “построяване на многоетажни въздушни замъци, които имат за основа пропаст”. Трябва да се отбележи, че човек, сблъсквайки се с подобна подменена реалност, въобще не я преживява безболезнено.
Съвременният човек, подкупен от нестихващите хвалебствени разсъждения за настъпващата абсолютна информационна глобализация, е свикнал да мисли, че е информиран буквално за всичко, което се случва по света и в обществото. Престанал е да си задава въпроса за истинността, защото му се струва дискомфортен. Той помни, че “информацията означава власт” и считайки се за информиран, се възприема донякъде и за могъщ. Тестването на истинността на обкръжаващото го информационно поле ще му покаже реалния свят, в който той не може да разчита буквално на нито един от типичните източници на информация, а усещането за мощ се сменя с усещането за безпомощност, дезориентация и информационна слепота. Следва обаче да се отбележи, че благодарение на същата тази глобализация и усилията на хората, създаващи информационната картина на нашия свят, човек все по-рядко и по-рядко се сблъсква с реалността. Всъщност и впечатлението от подобен сблъсък следва да е по-болезнено.
Ако се попитаме откъде знаем за събитията, случващи се по света и ще разберем какво е това Телевизия и Интернет. Разбира се, може да се възрази, че има още радио, книги, филми и общуване със заобикалящите ни хора, но се опасявам, че всъщност всички тези добавени източници на информация ще се сведат до първите два. Какви са причините? Те са прости – телевизията и интернет са най-глобални, най-разнородни по състав и пораждат у нас най-малко съмнения. Тук именно се крие и едно от най-големи изкушения за съвременния човек – доверието.
Хората вярват на мненията, на картинката на TV екрана, доверяват се на съдържанието на сайтовете. Може би това ще е един неочакван пример, но се замислете: За какво количество важни събития, случили се по света, да речем за последните 10 години, ние можем да твърдим, че познаваме и истинската, доказаната и реалната картина. Изминали са няколко войни, големи техногенни катастрофи, терористични актове … И не е учудващо, че в тази ситуация проблемът на реалността и на струващото ни се, възниква доста остро. Много по-лошо е, че отричайки обкръжаващата информационна среда, човек я отрича така категорично и сляпо, както някога е вярвал в нея.
Основното понятие, формирало популярността на Жан Бодрияр е понятието симулакрум. Симулакрумът не е отражение на реалността, симулакрум – това е реалността, отражение на нищото. Това е отражение в огледалото, което не изисква нито огледало, нито изходен предмет.
Може да си зададем въпроса как се появяват симулакрумите в нашата информационна реалност, щом като те не отразяват нищо истинно. Така или иначе всички наши идеи са в основата на всичко, което се случва около нас и което ни заобикаля. Ж. Бодрияр предлага симулакрума да се разглежда като финален стадий в еволюцията на отраженията (образите) на действителността.
Какви могат да бъдат фазите на образа?
1. Образ (имидж) – отразява съществуващата реалност (действителност)
2. Образът (имиджът) маскира и изопачава съществуващата реалност
3. Образът (имиджът) маскира отсъствието на реалността
4. Образът (имиджът) въобще няма никаква връзка с каквато и да е реалност – това си е чист симулакрум.
В първия случай образът е по-скоро положително явление. Той е представата за подредения знак, символ. Във втория случай той е отрицателен – образът е пагубно явление. В третия – представата е свързана с ролята на магия, която маскира отсъствието. В четвъртия – това е феномен, с който въобще не се свързва никаква представа – това е симулация.
Като пример за симулация Бодрияр описва феномена Дисниленд: «Свръхреален и въображаем Дисниленд – съвършенният модел на обърканите закони на симулацията. В началото това е игра на илюзии и фантоми: пирати, граници, бъдещ свят и други такива. Това е въображаем свят, който се предполага, че съществува и прави всичко това успешно. Това, което обаче привлича хората повече, е социалния микрокосмос, миниатюрната и религиозна Америка със своите преимущества и недостатъци. Паркирате колата си извън Дисниленд, заставате на опашка вътре и вече не искате да излизате. В този въображаем свят единствената фантасмагория е типичната за тълпата топлина и притегателна сила, а също и прекалено голямото количество устройства, които създават и поддържат този ефект на многобройни преживявания.
В пълен контраст с това се намира самотата, изолираността на площадката за паркинг извън Дисниленд – това е истински концентрационен лагер! Или вътре – цялото разнообразие на най-различните устройства привлича хората, а навън има само самота, насочена към устройството. Това устройство е автомобилът. И по едно напълно невероятно съвпадение (такива съвпадения безспорно са едно от най-очарователните свойства на този свят) този силно замразен инфантилен свят е бил създаден от човек, Уолт Дисни, свят, който впоследствие е замразен от него самия и сега очаква при минус 180 градуса по Целзий своето възкресение.
Можем ли да кажем, че даденият пример е единствен и въобще, че е специфичен, тъй като Дисниленд и неговата свръхреалност са част от детското възприятие? Можем ли да твърдим, че “светът на възрастните” е “по-сериозен? Не. Освен това, фантомите от света на възрастните са много повече и вярват в тях по-преданно. Съвременната политика, икономика, понятие за “демокрация”, “обективност” на масмедиите, реалността на компютърната действителност.
И това е само капка в морето на днешните ни заблуди. Когато ни произнасят думата “демокрация” (а ние сме свикнали да я чуваме), вече не се питаме дали наистина се чува гласа на народа, дали в страната, в която се говори за това властта не е узурпирана от 2-3 партии. Ние просто не подлагаме на критика това лъжливо понятие. Когато по новинарските канали ни съобщават, че еди какъв си терористичен акт е извършен от определена терористична организация или човек, ние не се стремим да отхвърлим тази информация като недоказана или още повече като фалшива. По-скоро сме склонни да се интересуваме от истината, касаеща отдавна изминали събития, като Карибската криза, убийството на Кенеди, историята на 3-ия Райх … Защо? Защо ние, знаейки, че голяма част от информацията, идваща към нас, е лъжлива, не можем да се откажем от възприемането на този поток. Всъщност хората сами са склонни да живеят илюзии, мистификации и не се стремят да видят реалния свят. Съвременният човек не може да каже “не зная” за това, което се случва. Той желае да има свое собствено мнение, макар и основано на недостоверна информация. Да анализираш фактите от предишни години и да посочваш, че хората тогава са ги дезинформирали е популярно и привлекателно, тъй като поставя съвременните хора в по-информирано и изгодно положение в сравнение с хората от 60-те или например от 80-те години.
За съвременния човек идеята за симулация на реалността несъмнено е привлекателна. Интернет, компютърните игри – всичко това показва една реалност, която всъщност не съществува, освен виртуално. Много хора се връщат към проблема за доказателството за нашето съществуване, кое можем да наричаме с думичката “реално”: филмите, книгите повдигащи подобна проблематика привличат всецяло вниманието на човечеството. Ще се намерим ли сред един свят от машини и информация? А дали сме се губили и какъв е пътят обратно, или по-нататък?
Източник: Откровения
Писмо от Русия: Разкрито 5G! Котки напад...
Ударният адренохромен рожден ден на Обам...
Сериозна грешка? Новото име на Facebook ...
Ударният адренохромен рожден ден на Обам...
Сериозна грешка? Новото име на Facebook ...
Следващ постинг
Предишен постинг
това, е най добре,да го разпратите на върлите членове на сектата
на..Русоффилската блоКова седянка
защото ПУтя, е точно перфектният медиен пример.
за този ужасен феномен..симулакрум..който се разкрива тук...
страхоотна находка, поздрав от мен!!
fun1001 написа:
това, е най добре,да го разпратите на върлите членове на сектата
на..Русоффилската блоКова седянка
защото ПУтя, е точно перфектният медиен пример.
за този ужасен феномен..симулакрум..който се разкрива тук...
страхоотна находка, поздрав от мен!!
това, е най добре,да го разпратите на върлите членове на сектата
на..Русоффилската блоКова седянка
защото ПУтя, е точно перфектният медиен пример.
за този ужасен феномен..симулакрум..който се разкрива тук...
страхоотна находка, поздрав от мен!!
Има много находки, и от едната, и от другата страна на "бариерата" :)
3.
анонимен -
Авраме, дървен философ си беше и ...
12.01.2020 23:08
12.01.2020 23:08
Авраме ,дървен философ си беше и дървен Философ с проявено съзнание си остана
цитирай
4.
анонимен -
, Бачо пацуцу, братле ти си е матр...
12.01.2020 23:13
12.01.2020 23:13
,Бачо пацуцу,братле ти си е матричката.
Ооо МММ сестри ии гушшш татко
цитирайОоо МММ сестри ии гушшш татко