Постинг
11.05.2014 21:09 -
Има ли връзка между мислите и болестите
Всичко, което оказва влияние на мозъка, въздейства и на тялото. Така са смятали лекарите още в Древността. През 17 век учените “разделили” човека на две независими съставни части: тяло и разум , а болестите съответно били разделени на душевни и телесни и започнали да бъдат лекувани по съвсем различен начин.
Днес медицината смята, че човек може да повлияе на своето здраве, съответно и на своите заболявания. В специализираната литаратура са описани много примери на изцеляване на тежко болни, защото те са вярвали в своето оздравяване, т.е. във възможността самостоятелно да влияят на протичането на болестта и нейния краен изход.
За да преодолеем по-лесно заболяванията, трябва да се избавим от негативните мисли, страхове, безпокойства, т.е.трябва да приведем в ред душата си, смятат психолозите.
И все пак – на кои органи влияят нашите мисли и страхове и какви заболявания могат да се появят.
Сърдечно-съдовите заболявания често възникват като следствие на недостиг на любов и чевство за безопасност, а също поради емоционална затвореност. Човек, който не вярва в силата на любовта или който си забранява да проявява любов, непременно ще се сблъска с проявите на сърдечно-съдовите заболявания.
Артритите поразяват хората, които не могат да кажат “не” и обвиняват другите в това, че ги експлоатират.
Хипертонията възниква поради непосилното натоварване, постоянния труд без отдих, потребността да се оправдаят очакванията на другите, желанието да бъдеш значим и уважаван… и в резултат на всичко това собствените чувства и потребности се изместват на заден план.
Проблемите с бъбреците могат да бъдат предизвикани от разочарования или неуспехи в живота. Страдащите имат чувството, че някой постоянно ги лъже, а подобни емоции водят до определени химически процеси в тялото. Сривът в имунната система и настинката като следствие са сигнал за необходимост от временен отдих.
Астмата и проблемите с белите дробове са предизвикани от неумението или нежеланието да се живее самостоятелно.
Стомашните проблеми (язвен колит, запек) са следствие от преживяните грешки в миналото и нежеланието да се носи отговорност за настоящето. Стомахът винаги реагира на нашите проблеми, страхове, омраза, агресивност и завист. Потискането на тези чувства, нежеланието да ги признаем, опитът да ги игнорирами или “забравим” могат да станат причина за различни стомашни разстройства. Продължителното раздразнение води до гастрит. Запекът свидетелства за натрупани чувства, представи и преживявания, с които човек не може или не желае да се раздели и не може да освободи място за нови.
Изгарянията свидетелстват за агресивност.
Проблемите със зрението са нежелание да се види нещо, неумение да се възприеме светът такъв, какъвто е. Аналогични са проблемите със слуха – те възникват, когато се опитваме да игнорираме информация, която идва към нас на аудиално ниво.
Пусковите механизми на инфекциозните заболявания са раздразнението, злобата и досадата. Слабата съпротивляемост на организма към инфекциите е свързана с нарушеното душевно равновесие.
Затлъстяването е проява на тенденцията да се защитаваме от нещо. Чувството за вътрешна пустота често пробужда апетита. Процесът на поглъщане на храната осигурява на много хора усещането за “придобивка”. Но душевният недостиг не може да се “запълни” с храна.
Проблемите със зъбите са предизвикани от нерешителност, неумение за взимане на самостоятелни решения, страх от последствията от собствените решения. Кариесът отнема твърдостта на зъбите. Именно по този начин имунната система на човека реагира на вътрешната неувереност.
Проблемите с гръбнака са следствие от недостатъчната подкрепа, вътрешното пренапрежение, излишната взискателност към себе си.
Безсънието е бягство от живота, нежелание да се признаят неговите “сенчести” страни. Трябва да се научим да откриваме истинската причина за безпокойството, да се научим да правим верни изводи, да се върнем към един нормален ритъм, да си позволим да заспим – всичко това ще помогне в разрешаването на проблемите.
Нещастните случаи свидетелстват за това, че човек се чувства виновен за нещо и рефлекторно се наказва. /novinar.bg
Днес медицината смята, че човек може да повлияе на своето здраве, съответно и на своите заболявания. В специализираната литаратура са описани много примери на изцеляване на тежко болни, защото те са вярвали в своето оздравяване, т.е. във възможността самостоятелно да влияят на протичането на болестта и нейния краен изход.
За да преодолеем по-лесно заболяванията, трябва да се избавим от негативните мисли, страхове, безпокойства, т.е.трябва да приведем в ред душата си, смятат психолозите.
И все пак – на кои органи влияят нашите мисли и страхове и какви заболявания могат да се появят.
Сърдечно-съдовите заболявания често възникват като следствие на недостиг на любов и чевство за безопасност, а също поради емоционална затвореност. Човек, който не вярва в силата на любовта или който си забранява да проявява любов, непременно ще се сблъска с проявите на сърдечно-съдовите заболявания.
Артритите поразяват хората, които не могат да кажат “не” и обвиняват другите в това, че ги експлоатират.
Хипертонията възниква поради непосилното натоварване, постоянния труд без отдих, потребността да се оправдаят очакванията на другите, желанието да бъдеш значим и уважаван… и в резултат на всичко това собствените чувства и потребности се изместват на заден план.
Проблемите с бъбреците могат да бъдат предизвикани от разочарования или неуспехи в живота. Страдащите имат чувството, че някой постоянно ги лъже, а подобни емоции водят до определени химически процеси в тялото. Сривът в имунната система и настинката като следствие са сигнал за необходимост от временен отдих.
Астмата и проблемите с белите дробове са предизвикани от неумението или нежеланието да се живее самостоятелно.
Стомашните проблеми (язвен колит, запек) са следствие от преживяните грешки в миналото и нежеланието да се носи отговорност за настоящето. Стомахът винаги реагира на нашите проблеми, страхове, омраза, агресивност и завист. Потискането на тези чувства, нежеланието да ги признаем, опитът да ги игнорирами или “забравим” могат да станат причина за различни стомашни разстройства. Продължителното раздразнение води до гастрит. Запекът свидетелства за натрупани чувства, представи и преживявания, с които човек не може или не желае да се раздели и не може да освободи място за нови.
Изгарянията свидетелстват за агресивност.
Проблемите със зрението са нежелание да се види нещо, неумение да се възприеме светът такъв, какъвто е. Аналогични са проблемите със слуха – те възникват, когато се опитваме да игнорираме информация, която идва към нас на аудиално ниво.
Пусковите механизми на инфекциозните заболявания са раздразнението, злобата и досадата. Слабата съпротивляемост на организма към инфекциите е свързана с нарушеното душевно равновесие.
Затлъстяването е проява на тенденцията да се защитаваме от нещо. Чувството за вътрешна пустота често пробужда апетита. Процесът на поглъщане на храната осигурява на много хора усещането за “придобивка”. Но душевният недостиг не може да се “запълни” с храна.
Проблемите със зъбите са предизвикани от нерешителност, неумение за взимане на самостоятелни решения, страх от последствията от собствените решения. Кариесът отнема твърдостта на зъбите. Именно по този начин имунната система на човека реагира на вътрешната неувереност.
Проблемите с гръбнака са следствие от недостатъчната подкрепа, вътрешното пренапрежение, излишната взискателност към себе си.
Безсънието е бягство от живота, нежелание да се признаят неговите “сенчести” страни. Трябва да се научим да откриваме истинската причина за безпокойството, да се научим да правим верни изводи, да се върнем към един нормален ритъм, да си позволим да заспим – всичко това ще помогне в разрешаването на проблемите.
Нещастните случаи свидетелстват за това, че човек се чувства виновен за нещо и рефлекторно се наказва. /novinar.bg
Много интересно! А дали можем винаги да контролираме мислите си? Дали мислим самостоятелно или по внушение свише?
цитирайesen написа:
Много интересно! А дали можем винаги да контролираме мислите си? Дали мислим самостоятелно или по внушение свише?
Не може да се каже че е лесно - за да има такъв контрол е нужно (само)обучение на собствения ум, а обучението на ума не се състои в това да бъде тъпкан с какви ли не факти, а в това да бъдат събудени неговите вътрешни сили.Развитието на ума се измерва не в броя на образите, които задържа, а в развитието на аспекта знание - способността да възпроизвежда в себе си всичко, което му се предостави.
Новата германска медицина засяга тази теория. То би трябвало да се отбележи в статията.
http://en.wikipedia.org/wiki/Ryke_Geerd_Hamer#Germanic_New_Medicine
цитирайhttp://en.wikipedia.org/wiki/Ryke_Geerd_Hamer#Germanic_New_Medicine
