Постинг
04.10.2013 11:32 -
По концентрация на глупаци сме първи
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Отново се убеждавам, че дефицит от идиоти в тази страна никога няма да има. Основание за тази констатация даде поредният гастрол у нас на Лешек Балцеровиц и Стив Ханке. По-добре да бяха отишли в Ню Йорк, на втория форум "Глобално бъдеще 2045", обсъждащ нанотехнологиите и киберметодите за постигане на безсмъртие на човека, в това число и на неговата глупост. Но те бяха избрали България, която по концентрация на глупаци на един квадратен километър, явно е на първо място на планетата.
Доколкото разбрах, поводът за гостуването на Балцерович беше свързан с някакво отличие за някаква "наша банка", филиал на фалирала в Италия друга банка. Ханке пък вероятно е бил изпратен отново от разбиращия от всичко Петър Стоянов да ни агитира да не бутаме валутния борд, за което БАН му бутнаха Honoris Causa. Стоянов напоследък се изживява и като някакъв сътрудник на Клинтън, като световен правозащитник и китаевед, което е сериозно постижение за тази бракоразводна адвокатска шушумига.
Едва ли Балцерович и Ханке заслужават внимание, особено в сегашната им кондиция. Спирам се на тях заради някои причини с дидактична, тоест възпитателна цел.
Ще започна от Балцерович. Така се случи че в началото на 70-те години двамата завършихме във Варшава елитната Главна школа за планиране, факултета по външна търговия, като ни преподаваха едни и същи професори, четяхме едни и същи книжки. По онова време тази школа беше най-силната в целия социализъм. През пролетта на 1968 г. започнаха така наречените "полски събития", които след това се пренесоха в Прага. Те бяха първите изяви на така наречения "войнстващ ционизъм" и либерален капитализъм. Заради това през 1968 г. много студенти от споменатата варшавска елитна икономическа школа бяха изключени и заминаха на Запад или за Израел. Но Балцерович (истинското му име е Арон Бухолтц остана и стана член на полската компартия (ПОРП) до обявяването на военното положение през 1981 г. Междувременно през 70-те години участваше в различни групи в Министерския съвет на ПНР и беше лектор към Института за основните проблеми на марксизма-ленинизма при ЦК на ПОРП.
Моята кариера в България се развиваше по подобен начин, механизмите тогава си приличаха. Започнах в Министерство на външната търговия. През 1975 г. от Секретариата на ЦК ме изпратиха в Международния отдел на "Работническо дело" да се занимавам с проблемите на интеграцията в СИВ и ЕИО. Участвах в различни групи в Министерски съвет, премиерите ме викаха за консултации. Присъствах на сесиите на СИВ и на неговия Изпълнителен комитет, работех с най-секретните документи на Варшавския договор, онова, което пишех беше директивно. И аз бях лектор, тоест гостуващ професор. (За мен обаче най-важно е, че бях първият лектор от Източна Европа в ЮАР, поканен в Стеленбошския университет през 1988 г., по времето на...апартейда.) Заради тези и доста други причини през 1990 г. Луканов направи всичко възможно да не стана главен редактор на "Дело" и изпрати там недоразумението Продев.
Връщам се към 70-те години, защото тогава беше ясно, че новото международно разделение на труда в рамките на СИВ трябва да бъде реализирано с обща реална валута, която да се противопостави на глобализирането на долара и на започналия потребителски капитализъм тоест неограницено печатане на необезпечени с нищо зелени хартийки.
В Москва обаче не бързаха да погребат окончателно капитализма, тъй като бяха убедени, че той ще свърши тази работа сам. Бяха прави, но никой не предвиди появата на Горбачов.
През онези години Балцерович напусна ПОРП и стана съветник на "Солидарност", през 1989-1991 и 1997-2000 г. беше вицепремиер и финансов министър. През 2000 г. стана управител на централната банка на Полша. През 1990 г. се появи и неговият план, тоест серия от реформи, освобождаващи цените на повечето хранителни стоки и лимитиране на заплатите. Злотата стана конвертируема вътре в страната. Резултатът наистина беше шоков и терапевтичен. Цените скочиха, започна фалита на държавните предприятия.
Балцерович стана обект на яростна критика в Полша, и на похвали на Запад от "групата на Сорос". Основното постижение на Балцерович беше че въведе финансовата и банкова инфраструктура на капитализма, заради което финансовият сектор в Полша сега е в 86 процента под контрола на външен капитал. Полският пазар стана поле за реализация на стоки и услуги, произведени другаде. Онова, което се случи в Полша, беше наистина шок в името на новата идеология на либералния капитализъм. По-просто казано, Балцерович се опитваше да докаже, че е възможен преход от социализма към капитализма, а аз - обратното, че не е възможен, което не е трудно на фона на руините в Източна Европа.
Споменах и за Стив Ханке, който продължава да агитира да не пипаме валутния борд, а ако решим да не "влизаме в еврото", да изберем долара, (а защо не юана на Китай).
Ще припомня, че валутният борд у нас беше въведен не за да се спасява икономиката, а за да се предотврати обезценяването на откраднатото от "олигарсите" на криминалния капитализъм, което логично доведе до унищожение на българската икономика, на социума и на демографията. Това беше началото на нахлуването на така нареченият "либерален капитализъм", изродил се в актуалната мутренска банда.
Именно тези "либерали" извършиха двете най-големи престъпления за последните десетилетия:
осъществиха тотално престъпната приватизация;
с нейна помощ създадоха тотално корумпирана и престъпна държава.
В България след 1990 г. се появи капитализъм, който беше наречен бандитски, разбойнически, грабителски, хищнически, криминален. Регресът ни върна не към капитализма, а към феодализма. Той се съпровождаше от грандиозен грабеж.
Същността на тази система е в това, че всички задължения на централната банка (парична маса) напълно са покрити с резерви в определена чуждестранна валута - в марки, долари или евро. Фактически централната банка се отказва от своите така наречени дискреционни права. Ръстът на левовете може да дойде от вътрешно производство или от нарастване на износа. Липсват и двете.
Така, имаме от една страна басейн, в който вода не се налива, а от другата - сифон, от който изтича налятото досега. В момента сме в ситуация, в която басейнът е почти пресъхнал, което обрича България и българите на криза, безпаричие, липса на инструменти за стимулиране на каквото и да било производство. В тази ситуация закономерно се появява въпросът дали този валутен борд не трябва да бъде отменен.
Либерализмът носи идеята на отрицанието. При него настъпи развод с националните, а след това и със социалните практики, с така наречената "демокрация", която няма нищо общо с народовластието.
Защото днес либерализмът е най-перверзният вариант на неоколониализма и на финансовото робство. Фашизмът и либерализмът се оказаха родствени явления - два варианта на западната експанзия в света, тоест на войната между западния лихвен и виртуален капитал и реалния капитал на СССР/Русия, Германия и Китай.
Заради това от известно време обяснявам, че онова, което става на Запад и у нас от 20 години носи чертите на неофашизма и че причините за нова световна война, както и за предишните, отново са налице.
Отново се убеждавам, че дефицит от идиоти в тази страна никога няма да има. Основание за тази констатация даде поредният гастрол у нас на Лешек Балцеровиц и Стив Ханке. По-добре да бяха отишли в Ню Йорк, на втория форум "Глобално бъдеще 2045", обсъждащ нанотехнологиите и киберметодите за постигане на безсмъртие на човека, в това число и на неговата глупост. Но те бяха избрали България, която по концентрация на глупаци на един квадратен километър, явно е на първо място на планетата.
Доколкото разбрах, поводът за гостуването на Балцерович беше свързан с някакво отличие за някаква "наша банка", филиал на фалирала в Италия друга банка. Ханке пък вероятно е бил изпратен отново от разбиращия от всичко Петър Стоянов да ни агитира да не бутаме валутния борд, за което БАН му бутнаха Honoris Causa. Стоянов напоследък се изживява и като някакъв сътрудник на Клинтън, като световен правозащитник и китаевед, което е сериозно постижение за тази бракоразводна адвокатска шушумига.
Едва ли Балцерович и Ханке заслужават внимание, особено в сегашната им кондиция. Спирам се на тях заради някои причини с дидактична, тоест възпитателна цел.
Ще започна от Балцерович. Така се случи че в началото на 70-те години двамата завършихме във Варшава елитната Главна школа за планиране, факултета по външна търговия, като ни преподаваха едни и същи професори, четяхме едни и същи книжки. По онова време тази школа беше най-силната в целия социализъм. През пролетта на 1968 г. започнаха така наречените "полски събития", които след това се пренесоха в Прага. Те бяха първите изяви на така наречения "войнстващ ционизъм" и либерален капитализъм. Заради това през 1968 г. много студенти от споменатата варшавска елитна икономическа школа бяха изключени и заминаха на Запад или за Израел. Но Балцерович (истинското му име е Арон Бухолтц остана и стана член на полската компартия (ПОРП) до обявяването на военното положение през 1981 г. Междувременно през 70-те години участваше в различни групи в Министерския съвет на ПНР и беше лектор към Института за основните проблеми на марксизма-ленинизма при ЦК на ПОРП.
Моята кариера в България се развиваше по подобен начин, механизмите тогава си приличаха. Започнах в Министерство на външната търговия. През 1975 г. от Секретариата на ЦК ме изпратиха в Международния отдел на "Работническо дело" да се занимавам с проблемите на интеграцията в СИВ и ЕИО. Участвах в различни групи в Министерски съвет, премиерите ме викаха за консултации. Присъствах на сесиите на СИВ и на неговия Изпълнителен комитет, работех с най-секретните документи на Варшавския договор, онова, което пишех беше директивно. И аз бях лектор, тоест гостуващ професор. (За мен обаче най-важно е, че бях първият лектор от Източна Европа в ЮАР, поканен в Стеленбошския университет през 1988 г., по времето на...апартейда.) Заради тези и доста други причини през 1990 г. Луканов направи всичко възможно да не стана главен редактор на "Дело" и изпрати там недоразумението Продев.
Връщам се към 70-те години, защото тогава беше ясно, че новото международно разделение на труда в рамките на СИВ трябва да бъде реализирано с обща реална валута, която да се противопостави на глобализирането на долара и на започналия потребителски капитализъм тоест неограницено печатане на необезпечени с нищо зелени хартийки.
В Москва обаче не бързаха да погребат окончателно капитализма, тъй като бяха убедени, че той ще свърши тази работа сам. Бяха прави, но никой не предвиди появата на Горбачов.
През онези години Балцерович напусна ПОРП и стана съветник на "Солидарност", през 1989-1991 и 1997-2000 г. беше вицепремиер и финансов министър. През 2000 г. стана управител на централната банка на Полша. През 1990 г. се появи и неговият план, тоест серия от реформи, освобождаващи цените на повечето хранителни стоки и лимитиране на заплатите. Злотата стана конвертируема вътре в страната. Резултатът наистина беше шоков и терапевтичен. Цените скочиха, започна фалита на държавните предприятия.
Балцерович стана обект на яростна критика в Полша, и на похвали на Запад от "групата на Сорос". Основното постижение на Балцерович беше че въведе финансовата и банкова инфраструктура на капитализма, заради което финансовият сектор в Полша сега е в 86 процента под контрола на външен капитал. Полският пазар стана поле за реализация на стоки и услуги, произведени другаде. Онова, което се случи в Полша, беше наистина шок в името на новата идеология на либералния капитализъм. По-просто казано, Балцерович се опитваше да докаже, че е възможен преход от социализма към капитализма, а аз - обратното, че не е възможен, което не е трудно на фона на руините в Източна Европа.
Споменах и за Стив Ханке, който продължава да агитира да не пипаме валутния борд, а ако решим да не "влизаме в еврото", да изберем долара, (а защо не юана на Китай).
Ще припомня, че валутният борд у нас беше въведен не за да се спасява икономиката, а за да се предотврати обезценяването на откраднатото от "олигарсите" на криминалния капитализъм, което логично доведе до унищожение на българската икономика, на социума и на демографията. Това беше началото на нахлуването на така нареченият "либерален капитализъм", изродил се в актуалната мутренска банда.
Именно тези "либерали" извършиха двете най-големи престъпления за последните десетилетия:
осъществиха тотално престъпната приватизация;
с нейна помощ създадоха тотално корумпирана и престъпна държава.
В България след 1990 г. се появи капитализъм, който беше наречен бандитски, разбойнически, грабителски, хищнически, криминален. Регресът ни върна не към капитализма, а към феодализма. Той се съпровождаше от грандиозен грабеж.
Същността на тази система е в това, че всички задължения на централната банка (парична маса) напълно са покрити с резерви в определена чуждестранна валута - в марки, долари или евро. Фактически централната банка се отказва от своите така наречени дискреционни права. Ръстът на левовете може да дойде от вътрешно производство или от нарастване на износа. Липсват и двете.
Така, имаме от една страна басейн, в който вода не се налива, а от другата - сифон, от който изтича налятото досега. В момента сме в ситуация, в която басейнът е почти пресъхнал, което обрича България и българите на криза, безпаричие, липса на инструменти за стимулиране на каквото и да било производство. В тази ситуация закономерно се появява въпросът дали този валутен борд не трябва да бъде отменен.
Либерализмът носи идеята на отрицанието. При него настъпи развод с националните, а след това и със социалните практики, с така наречената "демокрация", която няма нищо общо с народовластието.
Защото днес либерализмът е най-перверзният вариант на неоколониализма и на финансовото робство. Фашизмът и либерализмът се оказаха родствени явления - два варианта на западната експанзия в света, тоест на войната между западния лихвен и виртуален капитал и реалния капитал на СССР/Русия, Германия и Китай.
Заради това от известно време обяснявам, че онова, което става на Запад и у нас от 20 години носи чертите на неофашизма и че причините за нова световна война, както и за предишните, отново са налице.
Следващ постинг
Предишен постинг
