Демокрацията е скъпо удоволствие, което в България е докарано до извратеност. Тази година 12 май е ден за плащане. Харесваме си партия, гласуваме за нея и така доброволно й даваме 50 лева за следващите 4 години. Пълна заблуда е, че те, политическите партии, ни подкупвали, за да гласуваме. Всъщност ние отиваме и сами си плащаме. Хем се отказваме от властта, която „произтича от народа“, хем си плащаме, за да могат другите да управляват от наше име. Всяко пускане на бюлетина е акт на съгласие, че партийците могат директно да ни бръкнат в джоба и да вземат нашия дял в тяхното благоденствие. Нали сте забелязали, че след като гласуваме, се подписваме – това всъщност е нашето уверение, че чекът е валиден и трансакцията може да се осъществи.

Така че т.нар. държавна субсидия на политическите партии всъщност не е нищо друго освен

законно пробиване на още една дупка в джоба ни

Каква е целта на българския политически лидер? Да спечели изборите и да реализира ред политики в полза на обществото? Да краде нагло? Да управлява мъдро и да води към благоденствие себе си и организираната група около него? По-амбициозните имат и такива цели. По-скромните обаче се стремят единствено да накарат около 40 000 души да гласуват за тях на парламентарни избори. Това е долу-горе 1% от парламентарния вот. Тези гласове, този 1 процент, автоматично дават право на съответната партия да сложи ръка на 500 000 лева бюджетни пари. На година. Това са чисти пари, законови. Те се полагат на всяка партия, която мине 1%, независимо дали е влязла в парламента или не.

Тези пари са добър стартов капитал

Те водят до автоматично присъствие в медиите и нова популярност, която пък отваря вратите към знайни и незнайни спонсори… След новото финансиране следват нов растеж, възможност за ново инвестиране във феновете, нови държавни пари и ново участие в медиите. Политически кръговрат? Както искате го наричайте. От моя гледна точка това е порочен кръг. Но пък напълно законен. Както много други неща в тази страна.

Е? Струва ли си усилието един път на четири години политиците ритуално да слизат при народа и да водят т.нар. предизборна кампания? Да харчат пари за плакати и бензин, да пишат стратегии и програми…? Отстрани ситуацията изглежда малко комично – СДС прави митинг пред сградата си, БСП си бае на Перперикон, „Атака“ дарява старци с лекарства, ДПС събира костюмирани хора в читалище, ГЕРБ съсредоточава цялата си мощ по оста Ихтиман, Костенец, Долна баня, Самоков…

Но всъщност всичко това е добре планирана инвестиция. Това са присъщи разходи на „фирмата“, на организираната група наречена „партия“. Струва си дори да си купиш тези 40 000 гласа. Защото на гарантираната, печалба могат да завидят и най-проспериращите компании от реалния бизнес.

Парите по никакъв начин не зависят от това какво прави една партия впоследствие – може да развива бурна дейност, а може и да се прави на умряла лисица до следващите избори. Вие да сте чували „Лидер“ да са извършили нещо съществено през изминалите 4 години? Аз не се сещам. Но са си прибрали държавната субсидия.

И от всичко това важното е едно – ние пак плащаме. Плащаме на монополистите във властта. Плащаме 200 милиона лева за един мандат. И колкото повече гласуваме, толкова повече плащаме. И не можем да врътнем кранчето, ако не сме доволни от партията, която сме спонсорирали. Защото законодателите услужливо са пропуснали този момент.

Вероятно сме дискутирали казуса десетки пъти – тази държавна субсидия бе въведена, за да е ясно и открито партийното финансиране. Партиите да не изнудват фирмите. Да не лъжат. Да не крадат. Да е ясно какви пари имат и за какво ги харчат. Тази система е действаща на Запад, принципно тя е добра.

Родните политически тарикати обаче бързо откриха колая

и така я омаскариха, че вече тази система си е чиста кражба. Първо, сумата, която всяка партия получава за 1 глас, започна да расте бясно нагоре.

В началото бе по немския модел 1 глас = 1 марка. Сега всеки глас=12 лева. По едно време спряха индексирането на тази сума, но вече бе късно. После се оказа, че на изборите може да си взел 100 гласа, но да получиш финансиране за 120. Така вече нямаше никакво значение дали искате вашите 50 лева да отидат в партия Х – на края на мандата те се оказват в съвсем друга партия. Примерно ГЕРБ намериха начин да откраднат пари на „Атака“. Между другото един депутат от РЗС сега ще стане депутат от БСП, защото прехвърли вашите пари към „Вито Позитано“. Трето, по никакъв начин не може да се разбере за какво си харчат партиите тия пари – 80% от описаните разходи са в графата „Други“! Четвърто, нито далаверите спряха, нито изнудването на фирми. За подобряване качеството на управление въобще няма да отваряме дума.

200 милиона лева! Това са много пари. Това са няколко северни дъги и една зала „красавица“. Поне. Служебният кабинет едва събра 41 млн. лв. за подпомагане на социално слабите.

Очевидно тези пари са много и за партиите, щом държат голяма част от тях на влог в банка. Оказа се, че партиите са едни от най-големите клиенти на банките. От финансовите им отчети черно на бяло се вижда, че държавната субсидия стои в трезорите, за да трупа лихви. Е това вече е нагло… Точно преди година, когато калкулаторът Симеон Дянков все още търсеше начин да секвестира спестяванията на хората, началникът му Бойко Борисов описа нашенеца като мързелив лихвар, спомняте ли си? Българинът имал доверие на банковата система, затова държал парите си в трезорите и живеел само от лихвите, вместо да инвестира в икономиката. Сега се оказва, че

ПП ГЕРБ е един от най-големите лихвари в България

- само от лихви тази партия е получила за 2011 г. 500 000 лева. Хора нямат – от членски внос събират 64 хил, но от лихви – 500 хил. лв. Българинът, по думите на Борисов, купувал с лихвите си LCD, DVD, PC и сменял дограмата. А какво прави ГЕРБ? Взима от хазната и трупа в срочен влог. От време на време се фука с дарения, и то за неща, които са следствие от некадърността на ГЕРБ да управлява. За 4 години ГЕРБ взима от нас 100 милиона, а после дарява на нас 1 милион. И Бойко Борисов се сърди, че не му казваме „мерси“! Ето това е нагло.

Кражбата, наречена „държавна субсидия за политическите партии“, трябва да спре. Обществото отдавна плаща своя дан на кризата – заплатите бяха орязани, щатовете бяха подкастрени… Само партиите продължават да живеят така, все едно страната е цъфнала и вързала. Да се разчита на оторизираните държавни органи да контролират партийните финанси се оказа нонсенс. Те нямат желание да проверяват каквото и да било, нито сили да санкционират. И се назначават от същите тия партии, дето се издържат от нашите пари. Така че спасението е само едно – да спрат да ни бъркат по джобовете и да се оправят сами. Кой както може.

Петьо Цеков

Сега