Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.05.2019 06:00 - 1309# Изследване на емоционално-личностните особености на детето. Методика „Субективната оценка на детето за междуличностните отношения с другите“ (Н.Я Семаго)
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 7538 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

              1309# Изследване на емоционално-личностните особености на детето.

        Методика „Субективната оценка на детето за междуличностните отношения с

                                                          другите“ 
(Н.Я Семаго)

image

Методиката (Методика диагностики субъективной оценки межличностных отношений ребенка – СОМОР) е разработена от Наталия Яковлевна Семаго [Семаго Н.Я., 1999]. Предназначена е за индивидуално изследване субективните представи на детето за неговите взаимоотношения с обкръжаващите го възрастни и деца, за самото себе си и за своето място в системата от най-значимите за него социални взаимодействия.

Методиката е създадена през периода 1982-1985г. по аналогия на теста на Рене Жил.  Само за времето на апробацията й (1982-1990) са били проведени повече от 2000 изследвания на деца в Москва и Московска област. Прилагана е в Московския градски център по патология на речта и неврорехабилитация[1], при работа с деца с психогенни речеви нарушения  (дисхармонично развитие интрапунитивен тип) и други нарушения на речта, а също и в Психолого-педагогически център „Строгино“ СЗАО[2] и Комплекс за социална помощ на деца и подрастващи МКО (в рамките на дейността на психолого-медико-педагогическите комисии, при консултативен прием на деца с различни отклонения в развитието). С помощта на методиката са били изследвани повече от 550 деца с нарушения на междуличностната комуникация при дисхармонични и патологични варианти на развитие (с верифицирани психиатрични диагнози, характеризиращи процесни и психогенни заболявания, вкл. специфични за детската възраст нарушения на поведението и емоциите).  Методиката е използвана също за изследване на груповата ефективност при оценка на психокорекционна работа с деца с комуникативни проблеми и особености в афективно-емоционалното развитие (повече от 60 наблюдения на динамиката).

Методиката съдържа много гъвкава и ограничена формализирана система за подаване на въпросите, като използва за опора схематични изображения. Тя е облекчена от характерното за методиката на Рене Жил фиксирано и „твърдо“ разпределение на „ролите“. Тази лекота позволява полученият спектър от отговори на детето да бъде много по-вариабилен, а самата методика да бъде много по-проективна, индивидуализирана, компактна и елементарна за прилагане и интерпретация, отколкото други аналогични методики за изследване на междуличностните отношения.  За разлика от методиката на Рене Жил, липсата на поставени „роли“ в схематичните изображения на героите в рисунките, позволява провеждане на изследвания както на деца от социално слаби групи от обществото, така и на деца, живеещи в приемни семейства, деца, настанени във временни центрове за закрила, осиновени, сираци и деца от непълни семейства, в които майката е конкубина (живее в конкубинат[3]).

Методиката е предназначена преди всичко за индивидуално изследване на детето.  Не се препоръчва присъствието на родители, педагози, възпитатели или други лица при провеждане на изследването. Безспорно достойнство на методиката е възможността да бъде прилагана многократно спрямо едно и също лице, когато с него се провеждат психологически ориентирани корекционни мероприятия (групова или индивидуална семейна психотерапия и др.) с цел, оценка ефективността на тези дейности.

Времето за работа е ориентировъчно от 10 до 18 мин.

Комплектът включва:

-ръководство за провеждане на изследването (кратък теоретичен обзор, инструкции, примерен списък с въпроси и реда за представяне на стимулния материал);

-стимулен материал;

-протокол за регистрация на резултатите.

Предназначение. Методиката е предназначена е за индивидуално изследване субективните представи на детето за неговите взаимоотношения с обкръжаващите го възрастни и деца, за самото себе си и за своето място в системата от най-значими за него социални взаимодействия.

Стимулният материал включва 8 схематични изображения, изпълнени върху картон с бледо-зелен цвят и списък от въпроси. Изображенията са схематизирани с цел, облекчаване процеса по идентификация и постигане на по-голяма „свобода“ при отговорите. Разбира се, нивото на развитие на детето трябва да предполага способности за разбиране на условни изображения и съдържанието на самите задачи. Нашият опит показва, че деца на възраст 7-8г. с гранично ниво  изоставане в интелектуално отношение, успяват да се справят със задачите.

Възрастов диапазон. Методиката е предназначена за деца на възраст от 4 до 10-11 г

Ограничения: Методиката не може да бъде прилагана спрямо деца с груби нарушения в комуникацията и тежки нарушения на познавателната дейност.

Процедура за провеждане и регистрация на резултатите.

Преди да се пристъпи към непосредствена работа с методиката, е необходимо да се проведе беседа с родителите или педагозите, в която да получат възможност да изразят своето мнение за детето, неговото семейство, отношенията в самото семейство и в приятелското обкръжение към което гравитира самото дете. Тази среща задължително се провежда в отсъствието на детето. Препоръчва се до началото на изследването да не се обсъжда с детето състава на неговото семейство или качествата на неговите учители или възпитатели.

Въпросите се задават във формата на доверителна беседа тогава, когато вече са установени близки отношения. Те  нямат твърда формализация на съдържанието и могат да се променят в зависимост от възрастта, социокултурните и други особености на детето.

Несъмнено достойнство на методиката е, че тя не изисква подробен отговор (разказ) от детето, което съществено облекчава изпълнението на задачите.  Ценност представлява и факта, че при ситуации на отказ (или невъзможност) на детето да даде вербален отговор, то може просто да отбележи позицията на един или друг персонаж (да покаже с пръст, отговаряйки на въпроса на специалиста). Тези ситуации психологът задължително отбелязва в протокола (съответния раздел на регистрационната бланка).

Редът на представяне на рисунките и задаването на въпросите не е строго определен и психологът може да промени последователността за представяне на изображенията и въпросите, като да ги даде в такъв порядък, който е най-подходящ за детето или е необходим за целите и логиката на изследването.

Процедурата за провеждане на изследването е елементарна, не изисква никакви допълнителни средства и оборудване и може да се повтори през кратки интервали от време. Методиката има висока чувствителност при прилагането й спрямо деца, с които са били проведени  различни психокорекционни мероприятия, тъй като позволява да се оцени ефективността на тези дейности. Периодът за ретестиране варира в рамките 30-45 дни.

 

Ред за представяне на изображенията и примерен списък с въпроси.

1.Пред детето се поставя лист №1.

Инструкция 1а: „Разгледай тази картинка. Виж, тук е нарисувана маса, а около нея има столове. Представи си сега, че на тези столове седят:

а)членовете на твоето семейство;  

б)други, близки на теб хора;

в)твоите приятели;

г)ти самият“ (в случай, че детето до този момент не е показало своето място сред останалите).

За децата в начална училищна възраст е възможен и друг, по ограничен вариант на инструкция.

Инструкция 1б: „Как ще подредиш около тази маса: 

а)твоето семейство;

б)други, близки на теб хора;

в) твоите приятели;

г)къде би искал да седнеш ти“ (в случай, че детето до този момент не е показало своето място сред останалите).

В съответния раздел на регистрационната бланка (с изображението на лист №1), психологът отбелязва местата, определени за лицата, включително това на детето, както и реда, по който детето е изредило персонажите. В графа „Значими лица" се отбелязват възрастни / връстници, които са разположени непосредствено до детето на изображението. Отбелязват се и отговорите на допълнителни въпроси, емоционалните и речевите реакции на детето, неговите реплики, коментари и др.

Забележка: В представите на детето значими са родителите като семейна двойка, т.е. необходимо е детето да отбележи как ще разположи майката и бащата.

 

2.Пред детето се поставя лист №2.

Инструкция 2: „Представи си, че ти живееш в този голям и хубав дом. В него има цели осем стаи (в този момент е препоръчително психологът да проследи с пръст или молив „стаите“, а за децата в доучилищна възраст да се посочи и къщата в горния десен ъгъл). Прозорците на тези стаи са обърнати („гледат“) към слънчевата страна (към градината), а тези прозорци (показват се съответните прозорци) – към непроходима мрачна гора. 

Как би разпределил по стаите в този дом: 

а)членовете на твоето семейство;

б)други, близки на теб хора;

в)твоите приятели;

г)самият себе си“ (в случай, че детето до този момент не е показало своето място сред останалите).

А къде според теб биха искали да живеят:

а)членовете на твоето семейство;

б)други, близки на теб хора;

в)твоите приятели;

г)самият себе си“ (в случай, че детето до този момент не е показало своето място сред останалите).

В този случай, в съответния раздел на регистрационната бланка (с изображението на лист №2), психологът отбелязва местата, определени за лицата, включително това на детето, както и реда, по който детето е изредило персонажите. В графа „Значими лица" се отбелязват възрастни / връстници, които са разположени непосредствено до детето на изображението. Отбелязват се и отговорите на допълнителни въпроси, емоционалните и речевите реакции на детето, неговите реплики, коментари и др.

Забележка: Опитът показва, че децата рядко разполагат родителите в една стая, т.е. подреждането на родителите в различни стаи (макар и близо един до друг) е норма.

 

3. Пред детето се поставя лист №3.

Инструкция 3: „Тук е нарисуван двор, в който се разхождат деца (тук психологът обяснява какво обозначават кръгчетата – главите на деца или възрастни, които се виждат отгоре, от въздуха). Покажи:

а)къде тук се намираш ти (коя е твоята глава);

б)кой е до теб (кои са до теб);

След това се задават въпроси в зависимост от това, какъв е избора на детето за себе си. Целесъобразно е да се попита още:

в)къде тук се намира твоята учителка;

г)кои са децата, намиращи се до нея;  

д)кое дете се намира в самия център (на внимание);

е)къде би искал да се намираш самият ти  и др.

В този случай, в съответния раздел на регистрационната бланка (с изображението на лист 3), психологът отбелязва мястото, предназначено за всяко определено лице, включително самото дете, отбелязва се също и порядъка за назоваване на всяко лице. В графа „Значими лица" се отбелязват възрастни / връстници, които са разположени непосредствено до детето на изображението. Регистрират се също отговорите на допълнителните въпроси, емоционалните и речевите реакции, реплики и пр.

 

4. Пред детето се поставя лист №4. (за децата в доучилищна възраст лист 4а). 

Инструкция 4: „Виж, тук е нарисуван път от автобусната спирка до училището  (за листове 4а и 5а, „училището“ се заменя с „детската градина“). Представи си сега, че ти отиваш към училището (детската градина). Покажи на картинката:

а)къде тук се намираш ти или къде е твоята глава;

б)кой върви до теб;

След тези отговори могат да се зададат допълнителни въпроси в зависимост от това, какъв избора е направило детето за себе си. Целесъобразно е да се попита още:

в)къде тук се намира твоята учителка (възпитателка);

г)кои са децата, намиращи се до нея;

д)кое от децата върви преди всички (отпред);

е)кой върви последен;

ж)къде би искал да си ти“ и др.

В този случай, в съответния раздел на регистрационната бланка (с изображението на лист 4), психологът отбелязва мястото, предназначено за всяко определено лице, включително самото дете, отбелязва се също и порядъка за назоваване на всяко лице. В графа „Значими лица" се отбелязват възрастни / връстници, които са разположени непосредствено до детето на изображението. Регистрират се също отговорите на допълнителните въпроси, емоционалните и речевите реакции, реплики и пр.

 

5. Пред детето се поставя лист №5 (за децата в доучилищна възраст лист 5а). 

Инструкция 5: „Виж, тук е обратно, нарисуван е пътя от училището към автобусната спирка. Представи си, че часовете са свършили и ти си тръгнал от училището към вкъщи. (за листове 4а и 5а, „училището“ също се заменя с „детската градина“). Възможно е да се извършат и други промени, например, в инструкцията да се използва друга ситуация: след детски празник; след изпит; след родителска среща и др.

„Покажи:

а)къде тук се намираш ти или къде е твоята глава;

б)кой върви до теб;

Впоследствие могат да се зададат допълнителни въпроси в зависимост от това, какъв е избора на детето за себе си. Целесъобразно е да се попита още:

в)къде е твоята учителка (възпитателка);

г)кои деца вървят заедно с нея; 

д)кое дете върви преди всички;

е)кое дете върви последно;

ж)къде би искал да се намираш ти“ и пр.

В този случай, в съответния раздел на регистрационната бланка (с изображението на лист 5), психологът отбелязва мястото, предназначено за всяко определено лице, включително самото дете, отбелязва се също и порядъка за назоваване на всяко лице. В графа „Значими лица" се отбелязват възрастни / връстници, които са разположени непосредствено до детето на изображението. Регистрират се също отговорите на допълнителните въпроси, емоционалните и речевите реакции, реплики и пр.

 

6. Листове 4а и 5а се различават от лист 4 и лист 5 по това, че на тях вместо училище е изобразена детска градина. Това не означава, че листове 4 и 5 не могат да бъдат показвани на деца в предучилищна възраст. Дори е за предпочитане, тъй като по този начин може да бъде определена мотивационната страна на готовността към самия процес на предстоящото постъпване в училище или страхове, свързани с него. Когато се получи такъв отговор, психологът трябва да изясни причините.

Процедурата за регистрация на отговорите и реакциите на детето за листове 4а и 5а са аналогични на тези от листове 4 и 5.

 

7. На лист 6 няма изображение. Тук на детето се предлага да помисли и да разкаже:

-Кой още би могъл (или искало) да представи тук? (желателно е този списък да не превишава 9-10 лица;

-В каква ситуация това може да се случи?  (какво се е случили/ще се случи).

-Случило ли се е това наистина? (дори това да е очевидна измислица).

-Къде сред тези хора се намира самото дете и в каква роля участва сред другите хора? (изчаква се, като се пита само тогава, когато детето е пропуснало да отбележи себе си).

На регистрационната бланка в раздела на лист 6, се фиксира практически всичко, вкл. различните поведенчески и емоционални реакции, вегетативните прояви (почервеняване на лицето; изпотяване и пр.). Процедурата за регистрация е аналогична на процедурите в предишните листове.

Ако детето изрази желание да нарисува това, което си представя, то не бива да му се забранява, но изпълнението става на друг лист. Това изображение също се анализира чрез представения по-долу проективен ключ.

Забележка: В случаите, когато отговорът не е съвсем ясен или предизвиква особен интерес, то психологът следва да проведе внимателно и коректно разговор, без да показва излишна заинтересованост или загриженост. До края на работата не бива да се задълбочава в подробни анализи на отношенията с посочените лица, за да не се насочва вниманието на детето към отделни лица, както и да не се критикуват неговите изказвания за тях.

 

Показатели за анализ.

1.Данни, характеризиращи емоционално-личностните отношения с другите хора (майката, бащата и двамата родители (родителска двойка); братя и сестри (отчита се включително и тяхната възраст); баба и дядо; приятели/приятелки; учители/възпитатели и други авторитетни за детето възрастни). Тези показатели се разглеждат в контекста на предпочитание и отхвърляне на лицата.

2.Сведения за емоционално-личностните характеристики на детето (любознателност; стремеж към доминиране в група от връстници; потребности за общуване с други деца; отхвърляне от други деца или възрастни; отхвърляне на самото себе си – стремеж към уединение, самоизолация, бягство, защита; социална адекватност на поведението, вкл. проявите на социално одобряемо поведение).

3.Характеристики на мотивационно-волевата сфера, вкл. показателите за водеща мотивация (игрова, познавателна, съревнователна).

Съгласно МКФ[4]  (Международна класификация на функционирането, ограниченията на жизнената дейност и здравето), в профила за функциониране могат да бъдат отбелязани следните категории, включващи „функции на организма“ и „активност и участие“:

-Pf4 – Качество на междуличностните отношения на детето.

-d740 – Формални отношения.  

-d750 – Неформални социални отношения.  

-d760 – Семейни отношения.

 

Анализ и интерпретация на резултатите.

Получената от изследването информация подлежи на качествен анализ и интерпретация.

При анализ на резултатите се получава информация за субективния възглед на детето за отношенията му с членовете на неговото семейство: майка, баща, родителите като брачна двойка, за негови сестри и братя, както и субективното му мнение за отношението към прародителите – баби и дядовци, други родственици. Анализират се различията в оценката на детето към вече съществуващите отношения и желаните от детето отношения.

Оценяват се също:

-представите на детето за своето място и роля във вътрешно-семейното взаимодействие;

-наличието на емоционална близост с едни или други членове на семейството или желанието му за такава;

-наличието на вътрешно-семейни и междуличностни конфликти, фобии, страхове, неоправдани очаквания.

-субективните представи на детето за неговото отношение в кръга от връстници, съученици, приятели;

-разбиранията и оценката за своята роля и място в системата от сложни междуличностни отношения с други деца, като се определят кои от тях са най-значими по отношение на привързаност;

-признаци за наличие на лидерски тенденции или стремежи към доминиране и обратно – наличието на безконфликтност, стил на компромис, стремеж към самоизолиране, наличието на определени страхове, фобии;

-определя се степента на удовлетвореност на детето от съществуващото положение в системата от междуличностни отношения с връстниците;

-представите на детето за отношенията му с педагозите, възпитателите и други значими възрастни;

При интерпретацията психологът се опира не само на резултатите от отбелязаното (посоченото) от детето на схемите, а използва и информацията, получена косвено: случайни реплики в отговорите на детето; настъпили внезапни промени в изражението на лицето (мимика, поза, жест) при работата с различните изображения; промени в интонацията и настроението;  наличието на паузи или специфични отговори, вкл. липса на отговори.  Именно тези маркери имат висока диагностична стойност, тъй като носят пряко съдържание за отношението на детето към самото себе си и към близките, и значими за него лица. Всички тези особености в поведението и емоционалните реакции по възможност трябва да бъдат регистрирани в процеса на работа и записани в протокола.

По резултатите от приложената методика психологът може още да оцени такива характеристики, като: самооценката на детето; ориентацията му към успех или бягство от неуспех; нивото на неговите претенции към отношенията с другите по показателите приемане/отхвърляне; наличието на безпокойство, страхове, тревоги, неувереност в себе си; степента на адекватност на разсъжденията и поведението; степента на критичност към ситуациите на взаимодействие с другите и към собствените си умения и качества.

Успоредно с тези данни, методиката позволява да се даде оценка на определени операционни характеристики: темп на дейността, устойчивост на вниманието, общо ниво на психична активност.

Получените резултати могат да бъдат оценени от гледна точка на преобладаващата ориентация на личните реакции, както и нивото на развитие  на базовата афективна регулация.

При необходимост, отговорите на детето могат да бъдат използвани за изготвяне на социометричен анализ. Съдържанието на предложения списък от примери за въпроси позволява същите да се използват за процедура за провеждане на класически вариант на „жива“ социометрия в опростен вариант.

Следва да се отбележи, че получените при прилагане на методиката резултати, корелират положително с резултатите от изследване с Цветови тест за отношения (ЦТО) за същите значими за детето лица.

Забележка:  В случай, че психологът реши да приложи и двете методики за изучаване на междуличностните взаимодействия, то е препоръчително настоящата методика да предшества Цветовия тест за отношения. Първата позволява с лекота да се установят както значимите за детето възрастни, така и децата, включени в референтната група, а това от своя страна вече значително улеснява конкретизирането на процедурата при прилагането на ЦТО и гарантира по значими резултати.

 

АЛБУМ СЪС СТИМУЛЕН МАТЕРИАЛ

 


[1] https://cprin.ru/

[2] http://www.strogin.ru/about/cdt.html

[3] Бел. на прев. Неузаконена форма на продължителни съвместни отношения, представени като фактически брак.

[4] http://priobshti.se/article/reformata-v-priobshtavashtoto-obrazovanie/mezhdunarodnata-klasifikaciya-za-funkcioniraneto

image

image

image

image

image

image

image

image

Източник: Теория и практика оценки психического развития ребенка. Дошкольный и младший школьный возраст. СПб. Речь, 2005.

image

image




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3815388
Постинги: 2163
Коментари: 116
Гласове: 1307
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031